Проходна пещера. По следите на един . . . кадър Луковит | Guide359.com

Настаняване в Луковит:
Хотели в Луковит

Проходна пещера. По следите на един . . . кадър

Категории: Природа , Пещера , Маршрут

От години,един кадър от известен български филм, не ми даваше мира! Затова, в горещ летен ден, поемаме отново на път! На път най-после да открием търсеното и да се докоснем до един истински природен феномен – това, към което се бяхме запътили! По предварителна информация знаех само относителното му разположение – Карлуковски карстов район. И почти нищо повече! Дори малко се страхувах – дали е достъпно мястото за обикновени автотуристи като нас, да не би да се окаже напразно изминаването на цялото това разстояние, дали изобщо ще открием търсеното…

Откривателският ни дух и чувство за ориентация бяха подложени на изпитание до краен предел в това жежко юлско време. Защо ли, ще се запитате!? Защото, пристигайки там – някъде между Луковит и Карлуково – име, превърнало се днес почти в нарицателно - за съжаление, човек попада в едно от ония затънтени кътчета на България, в които липсват указателни табели, няма информационни табла – няма нищо, което да подсказва, че на близо се крият изключителни родни красоти!

Отсъствието на всякакви указания наоколо, обаче не ни спря! Не ни попречи и тягостната мараня!… Газехме сред сухи, прегорели от слънцето треви, в които току изшумоляваха малки гущерчета. Няколко пъти бъркахме посоката, спирахме и питахме хора – някои ни объркваха допълнително… Важното беше, че не се отказвахме! Следобедното слънце сипеше огнените си лъчи върху отдавна пресъхналата земя. А ние – с нестихващо любопитство, продължавахме да се озъртаме наоколо. Ако и да нямаше табели, то тук имаше всичко останало - масивни скали, струпаница от огромни каменни късове, причудливи скални образувания, спиращи дъха гледки – опасни и изпълнени с адреналин пропасти, празник за окото и въображението, но не… Друго беше търсеното от нас!

Цялата земна повърхност в този ден сякаш беше обхваната от един малък огнен ад, а сред него – ние. Така продължавахме да обикаляме района, без дори и да си помислим дали не сбъркахме като не поехме към морето… Вече и хора не се виждаха насам. Нямаше кой да ни упъти… или пък обърка. Слънцето беше прогонило и най-работливите стопани под сенките. Само ние, теглени от някакво непреодолимо желание, от някаква необикновена магия, като далечни последователи на Индиана Джоунс, продължавахме да се лутаме и да крачим под изгарящото слънце.

Днес, със сигурност знам каква е била тази магия! Единствената, пред която човек често е готов да се преклони. Магията на природата!

И ето ни, най-после – след толкова търсене и лутане по изгорелите от слънцето хълмове, ние сме пред внушителния вход на Проходна пещера! Висок, огромен отвор – леко посукан, като изваян – сякаш от човешка ръка… Но, не! Това беше чистото и съвършено творение на най- чудната ваятелка – Природата! Тук, вече бяха опънали палатки и въжета онези, странни за мен, чудаци - любители на скалното катерене, опитвайки се да преборят височините. А кой знае – може би така преодоляваха себе си ... Но на прага на внушителното пещерно пространство мислите и очакванията ми са съвсем други. Само няколко крачки по-навътре попадаме под истински впечатляващ природен феномен! Най-после откриваме търсеното! Гледаме нагоре с очи – омагьосани, невярващи, мълчаливи и застинали в почуда и възхищение, преклонение и страхопочитание дори… някакво… Защото, там – отвисоко, ни гледаха Очите на Природата. Да! – Очите на Проходна – това беше така упорито търсеният от нас природен феномен. Очите, пред които като пред Бог се молеше поп Алигорко – героят на Руси Чанев във “Време разделно”. Очите, които искахме да видим със собствените си очи!

Толкова изваяни и съвършено наподобяващи очи! Какво природно чудо! Бях изумена! И толкова щастлива, че не се отказахме и успяхме да стигнем до тук! Колко високо бяха те. Почувствах се като прашинка, почти невидима частица от Вселената. Един природен феномен, а каква палитра от чувства се изливаше вътре в нас! Още тогава си знаех, че удивлението няма да ме напусне за дълго. Днес, само мъничко съжалявам, че подобни родни забележителности често остават познати единствено на любителите на екстремните преживявания. А всъщност, Проходна пещера е толкова леснодостъпно място, на което всеки обикновен турист може да се почувства екстремно, пък дори и само застанал под Очите. Защо ли?!... Защото те гледат и виждат всичко! Почти като в Big Brother. Нали?!



За автора:

Николина Милкова

Описание/адрес на местоположение:

Проходна пещера край Карлуково

Местоположение

Коментари

>> Напиши коментар

11.08.2014 г. - Валери Василев
Може ли да получим малко повече информация относно вътрешността на пещерата; дължина, ширина,видове галерии и др. Мисията е изцяло с изследователска цел.
Докладвай за проблем или неточност
затвори
Благодарим ви за проявената инициатива.
Моля, опишете накратко за какво докладвате:
изпрати
Докладвай за проблем или неточност
затвори

Съобщението е изпратено успешно.
Благодарим ви за отделеното време.
Изпрати на приятел
затвори
Вашите имена

Вашият E-mail:

E-mail на получателя:

Допълнителен коментар:
изпрати
Изпрати на приятел
затвори

Съобщението е изпратено успешно.
Напиши коментар
затвори
Вашите имена:

Текст:
Моля, попълнете кода от картинката:
   
изпрати
Напиши коментар
затвори

Коментара е добавен успешно.
Благодарим ви за отделеното време.
Списък на категориите
Благодарим за отделеното време
За нас е много важно да знаем вашата оценка за сайта. Ще се радваме да прочетем вашите коментари и препоръки, както позитивни, така и негативни.

Вашето впечатление от сайта:
Изобщо не ми харесва Много ми харесва

Коментари и препоръки:


Вие сте:


Ако желаете да се свържем с вас, моля, напишете вашия E-mail или телефон за връзка:
Изпрати
Вашият отзив беше изпратен успешно.
Благодарим за отделеното време.
Затвори